Login
Register
Начало
Събота, 21 Март 2015 13:14

Черно и бяло Избрана

Написана от 

Времето, в което живеем, е белязано от различни технологични нововъведения. Те определят нашия живот, като, по презумпция, трябва да го направят по-лесен.

Има, обаче, различни течения в киното, които обръщат погледа си назад във времето. Може би, това се дължи на някаква романтика по старите и вълнуващи филми, белязали цели десетилетия от киноисторията. От друга страна, черно-белите филми са белег на почти детската любознателност и възприемчивост, характеризираща се с възприемането на света, като добър и по-лош.

Както големите кинотворци се учат от своите предшественици, внасяйки свои елементи във филмите, които създават, по същия начин и ние гледаме на света през очите на нашите деца.

Не е рядко да гледате някой нов филм и да сте удивени от вплитането на черно-бели елементи, в иначе разноцветното повествование на творбата. Тази рязка смяна на цветовете има определена задача, което е ясно изразено във филмите на Куентин Тарантино. Те, определено не могат да бъдат гледани от по-невръстни зрители, въпреки че малчуганите тайно се опитват да приличат на някои от героите на екшън филмите.

В подобни филми черно-бялото повествование рязко контрастира с тъмночервените тонове, които някои биха назовали дори и „нюансирани черни”. Най-характерно това може да се види в някои от големите филми на нашето време, като „Гладиатор” например. Ние сме свикнали всичко да бъде в ярки цветове, което е добре използвано от големите майстори на киното. Има доста кинолюбители, които остават изненадани от решенията на режисьора на определен филм да „размие” цветовете в кинотворбата. Всичко това въздейства, по-скоро като една детска рисунка, която, от друга страна е „изкуство в действие” – създава се на момента. По този начин киното, както и всяка друга творба далеч надхвърлят своето предназначение да развличат, а се превръщат в енигма, в една психологическа задача, която остава с „отворен” край.

Допълнително